Самата същност на GNU Public License (GPL) гарантира, че всеки проект, компания или организация, която изгражда продукти, базирани на лицензиран от GPL софтуер, трябва да освободи източника за тази производна работа. И въпреки че е възможно да се направи това по един неясен начин, който не е много полезен, това не е това, което прави Red Hat. Red Hat е бил стълб на общността с отворен код за повече от двадесет години. Неговите собствени дистрибуции и разпределенията, с които тя допринася, играят важна роля в екосистемата Linux. Едно от тези дистрибуции е Red Hat Enterprise Linux (RHEL). Това е търговско разпространение, насочено основно към големите предприятия. Като търговски продукт няма безплатна версия. Ако искате да стартирате RHEL, трябва да си купите лиценз.

Въпреки това, тъй като RHEL се основава на софтуер с отворен код, Red Hat също така публикува изходния код, който е използвал за създаването му. Името Red Hat е запазена марка, така че не е възможно просто да възстановите източниците и да публикувате разпространението. Но е възможно да се създаде ново разпространение, базирано на тези източници, което предлага двоична съвместимост и има същата функция като RHEL. Има няколко проекта, които правят това RHEL повторно изграждане, включително и Научен Linux и Oracle Linux, но може би най-известната от тези RHEL дистрибуции е CentOS.

Има още една малка информация, която допълва нашата снимка за CentOS. През януари 2014 г. Red Hat пое основно проекта CentOS. Търговската марка на CentOS бе прехвърлена на Red Hat и компанията започна да плаща на повечето водещи разработчици на CentOS. Това означава, че CentOS вече е официален RHEL клонинг!

През юни 2014 г. Red Hat пусна следващата основна версия на своята корпоративна дистрибуция - Red Hat Enterprise Linux 7. CentOS впоследствие публикува CentOS 7.0, първата версия, след като CentOS беше спонсорирана от Red Hat.

Какво ново за CentOS 7?

CentOS 7 въвежда няколко основни промени в линията CentOS 6.x. Първо, CentOS вече използва XFS като файлова система по подразбиране. Второ, OpenJDK-7 вече е JDK по подразбиране. Трето, "initd" е заменен от "systemd". Другите промени включват използването на Linux Kernel 3.10.0, поддръжка за Linux контейнери и включването на Open VMware Tools и 3D графични драйвери от кутията.

Има и нова схема за номериране с CentOS 7. Официалното име на първата версия е CentOS 7.0-1406. "7.0" идва от RHEL 7.0 и "1406" показва месечния печат на кода, включен в излизането (напр. Юни 2014 г.). Месечният печат ще позволи на CentOS да направи повторно завъртане с най-новите поправки на сигурността и програмните грешки, като същевременно запази връзката с номера на RHEL.

Инсталация

Изтеглете .iso DVD от уеб сайта CentOS и го запишете на диск. Обърнете внимание, че CentOS 7 поддържа само 64-битови процесори. Пуснете компютъра си от DVD. Може да се наложи да промените настройките на BIOS, за да накарате компютъра да стартира от оптично устройство. В менюто за стартиране изберете "Install CentOS 7" и натиснете ENTER.

Изберете езика за инсталиране и кликнете върху "Напред". На страницата за обобщена информация за инсталацията проверявайте всички елементи, които изискват внимание (маркирани с удивителен знак). Един елемент, който със сигурност ще се нуждае от внимание, е "Инсталационна дестинация". Кликнете върху иконата и изберете устройствата, които искате да инсталирате. CentOS предлага опция за автоматично разделяне, както и възможността да направите свое собствено разделяне.

Както бе споменато по-горе, CentOS вече използва XFS като стандартна файлова система. Ако искате да използвате друга файлова система, ще трябва да използвате опцията "Аз ще конфигурирам разделянето". Според Red Hat, XFS е по-бърз от EXT4 в реалния свят. XFS първоначално е проектиран в Silicon Graphics, Inc. и може да поддържа файлови системи до 16 екзабита (около 16 милиона терабайта). XFS също така поддържа единични файлове до 8 екзабита (около 8 милиона терабайта) и структури от директории с десетки милиони записи. XFS също така поддържа метаданни журнализиране, което прави възстановяване на катастрофата по-бързо.

Изборът по подразбиране на софтуера е само за минимална система, без GUI. Кликнете върху "Избор на софтуер", за да изберете между "Файл и сървър за печат", "Основен уеб сървър", "Хост за виртуализация" или работен плот на GNOME или KDE. CentOS 7 се премести в GNOME 3, подобно на проекта Fedora.

Когато сте готови, кликнете върху "Започнете инсталирането". По време на инсталационния процес можете да зададете паролата за корен и да добавите поне един потребителски акаунт.

След като инсталацията приключи, кликнете върху "Рестартиране", за да рестартирате системата си.

Системата ще се рестартира до командния ред или до работния плот в зависимост от инсталираните от вас пакети. Инсталирането на "GNOME Desktop" заедно с добавките "Интернет приложения" и "Office Suite и Productivity" прави разумен десктоп. Разбира се, много хора ще използват CentOS като сървър, но опциите за настолни компютри показват, че могат да бъдат променяни за почти всяка конфигурация от сървър или виртуализация на хост до "Разработка и творческа работна станция".

CentOS има силна потребителска общност; ако имате някакви проблеми с инсталацията или някакви въпроси относно използването на CentOS, тогава опитайте форумите.